Археологически проучвания
Първите археологически проучвания на Белинташ се провеждат Исторически музей Асеновград от българските археолози Росица Морева – Арабова и Георги Велев през 1975 г.Белинташ е проучван през 1980-те години от екип археоастрономи, които благодарение на своите публикации го правят популярен в българската археологическа наука. Според археоастрономите платото представлява голямо древно тракийско скално светилище (древна слънчева обсерватория), предназначено за целите на конкретни земеделски и религиозни дейности. Най-ранната дата на използване на светилището Белинташ е краят на 5-то хилядолетие преди Христа, заяви в ръководителят на археологическите разкопки в местността д-р Борислав Бориславов. Това превръща светилището в едно от най-ранните по нашите земи и въобще в Европа, добави той. Ще настояваме обектът да бъде издигнат в национален паметник на културата, каза още д-р Бориславов. Имам уверението на заместник-министъра на културата Тодор Чобанов, който е и инициатор на тези проучвания, че финансиране ще има и през следващите сезони, добави археологът.
На този етап сондажите доказват, че проучваният терен е свързан със светилището. Открита е некрополна могила в местността „Тарлъците". Каменният насип под нея води до предположението, че там е извършено погребение. По думите на д-р Борислав Бориславов, такъв тип гробни съоръжения в Родопите се появяват през късната бронзова епоха - второто хилядолетие пр. Хр. и продължават през цялото първо хилядолетие.
Това е първата могила в района, която се проучва с редовни разкопки, обясни той. Към момента на могилата е достигнато второ ниво. Има практика в Родопите в естествени пукнатини в скалите да се поставя глинен съд с останки на хората, твърди д-р Бориславов. Къснобронзовата епоха се характеризира с това, че ритуалът е кремация. Под пласт от 40-50 см, заедно с евентуалните останки, може да се очакват и погребални дарове. До могилата се намира и голямо - вече сухо, но запазено дърво, както се разказва в легендите.
Ана Радунчева отбелязва в изследванията си, че белият магнезит, с който е била обмазана енеолитната могилата до с.Долнослав е добиван от района на светилището Белинташ и че в тази част на Тракийската низина още през епохата на халколита в началото на месец май се наблюдава уникалното природно явление „бели нощи“ и тогава цялата хълмиста равнина е обгърната от искрящо бяло сияние, а висока над него на мастилено-синия фон на нощното небе се откроява ясно „лежащата мъжка фигура“, която напомня платото-олтар гледано от низината, което според Радунчева има връзка с наименованието на свещеното място.
