История
В сърцето на Родопите се издига продълговато, скалисто плато, обвито в мистерии и легенди, наречено Белинташ. По него и до днес личат следите от разумна човешка дейност, която остава неразгадана и зорко пази своите тайни. Но дали всъщност скалите на Белинташ са толкова мистериозни?
Преценете сами... на Белинташ са резултат от изригването на вулкан, чийто кратер е застиналият в съседен връх Караджов камък.И логичните обяснения свършват дотук.
В превод от древните
тюркски езици Белинташ може да се тълкува като "камък на познанието".Тук стрелките на компаса полудяват под влияние на силната магнитна аномалия в района,а през зимата снегът се топи веднага щом докосне повърхноста на вулканичната скала, която сякаш още пази част от топлината горещата лава.
Скалният масив е дълъг почти 800-850 метра и широк между 20 и 40 метра в различните зони.
Разположен е в посока изток-запад, най-високата му част е с наклон около 8 градуса, като по-ниската страна е ориентирана на юг. От изток са запазени части от силно ерозирали каменни стъпала, водещи до върха на Белинташ.Стълбата е била изсечена на два пъти, след като стъпалата на по-външната са били износени. До тях се виждат четири дупки, които вероятно са използвани за парапет или са имали ритуално значение. Изсечените значи от линии и ямки на изравнената най-висока част от платото всъщност са и най-голямата загадка на Белинташ. Плитките кратери с продълговата форма събуждат много въпроси - Дали са природен феномен, дело на човешка ръка или пък нещо друго?
Интересни са и двата успоредни улея с дължина около 8 метра, ширина 15 см и дълбочина 15 см, които пресичат площадката в посока североизток-югозапад. Край тях има издълбани различни по форма дупки. Многото ямки представляват свързана с плитки улеи система. Те са като скачени съдове и по време на дъжд водата в тях прелива последователно. Два кладенеца /щерни/ са в центъра на системата. По-големият е с диаметър 2.10 м и дълбочина почти 2.50 м. По-малкият е с диаметър 1.50 м. Двата винаги са пълни с вода, дори и при продължителна суша. Смята се, че това се дължи на енергийните полета в скалата, които променят качествата на течностите и намаляват изпарението.
В подножието на скалата има няколко удобни скални ниши, пригодени за обитаване от незапомнени времена. Ана Радунчева отбелязва в изследванията си, че белият магнезит, с който е била обмазана енеолитната могила до с.Долнослав е добиван от района на светилището Белинташ и че в тази част на Тракийската низина още през епохата на халколита в началото на месец май се наблюдава уникалното природно явление „бели нощи“ и тогава цялата хълмиста равнина е обгърната от искрящо бяло сияние, а висока над него на мастилено-синия фон на нощното небе се откроява ясно „лежащата мъжка фигура“, която напомня платото-олтар гледано от низината, което според Радунчева има връзка с наименованието на свещеното място. Има и легенда разказваща за българска мома, която за да спаси честта си, като я гонели турците се хвърля от високите скали. На един остър зъбер се закачила дългата ѝ бяла риза, сякаш скалата е искала да я спаси. Но платното се скъсало и девойката полетяла надолу. Дълго след това на високите камъни се веели късове от белите дрехи. Хората кръстили мястото Бела Снáга (изговарят го с ударение на първото „а“) Турците си го превели „белинташ“ – „белин“ (снага, тяло) и „таш“ (камък). Светилището Белинташ е разположено високо в планината над селата Мостово, Тополово и Долнослав. Смятано е за второто по големина на територията на България (след Перперек) и има визуална и функционална връзка с енеолитния храмов комплекс край с.Долнослав. От хълмистата част на Тракийската низина го отделят последните високи планински хребети на Родопите, които според проф.Ана Радунчева са естествено комбинирани така, че образуват легнала по гръб мъжка фигура със скръстени на талията ръце и фалос сочещ небето. Самото светилище е разположено на просторно каменно плато с формата на фуния, чиято най-ниска част завършва в тясно каменно дере. Върху най-високата част на платото е разположено своеобразното плато-олтар. То е дълго около 300 m, а скалите в основата му, гледани от север и при подходящо положение на слънцето са оформени като исполинска фигура на легнал по корем лъв. Тази централна част на светилището се намира в средата на обширен кръг от по-високи планински масиви, характеризиращи се с две особености – че от всяка точка на външния кръг добре се вижда платото олтар и биха могли да се наблюдават всички церемонии, които са се извършвали на него и че именно най-високите хребети от този външен кръг се комбинират естествено така, че образуват още поне три легнали по гръб мъжки тела.
Така, изключително необичайната природна даденост е била основателна предпоставка за избора на мястото, както и фактът че светилището се намира в обсега на много мощна магнитна аномалия. Границите на обекта на северозапад стигат до Кръстова гора, а на югоизток до Каракулас. Доминиращите над светилището са върховете и плата Драганица, Караджов камък, Ин кая и Шилнест камък – на всичките тези места е открита късноенеолитна керамика.
Пътят към централната част на светилището преминава покрай огромни скално-изсечени или дооформени от човешка ръка антропоморфни и зооморфни скали и изсичания в скалните масиви на платото. На самото плато се наблюдават и разнообразни геометрични очертания. На самото плато-олтар са издълбани два скални басейни (назовавани често щерни), които не пресъхват и в най-горещите дни от годината. Около тях също така се наблюдават оформени в леглото на скалата своеобразни каменни седалки. Предполагаемата връзка с енеолитния култов комплекс край с.Долнослав, определя Белинташ като светилище на 7000 години, което го прави едно от най-старите на територията на Европа.
Белинташ е плосък връх разположен в пирокластичен поток. Масивът служи като място за почивка на едри грабливи птици и други редки защитени видове – червенокръстна лястовица, червеношипа ветрушка, алпийски бързолет и др.
