Добре дошли
Белинташ – скалисто, продълговато плато, обвито в мистерии. По него и днес могат ясно да се видят следите от разумна човешка дейност. Дела на хора или тайна космическа мистерия. Преценете сами. Тракийското светилище Белинташ е магическо и необяснимо място - извън логиката на обозримото и същевременно - физически огромно и внушително. Това възбуждаше любопитството ми и желанието да го видя от години. В тайствената прегръдка на Родопа планина, оброчната скала посреща само тези, които са се освободили от предрасъдъците на логиката, които са отворили умовете си за необяснимото. А за мен това предизвикателство беше най-голямата мотивация. В превод Белинташ означава "Камък на познанието", а според историците на това място преди 7000 години е било изградено светилище на бог Сабазий, покровителстел на живата природа, продължението на рода и човешкото здраве. Това фригийско-тракийско божество, даряващо безсмъртие и благоденствие, в по-късни дни е елинизирано и продължава съществуването си като Дионис - богът на възраждащата се природа, виното и веселието. С оглед на всичко, за което се грижи този бог, никак не е чудно, че мистериите, посветени нему, са свързани с нощни къпания. Те символизират пречистването и прераждането, като се отличават със силно разкрепостен характер. Ето защо повърхността на платото е осеяна с култови ями и кладенци, използвани при провеждането на мистичните ритуали. Някога около сабазиевото светилище е бил изграден и каменен зид, но впоследствие по неизяснени причини той е разрушен и днес отломки от него могат да бъдат видени единствено в подножието на скалата. Предполага се, че градежът е служил като защитна стена или просто е очертавал границите на храма. Автори на това древно съоръжение са траките от племето Беси, а създаденото от тях през 3-тото и 4-тото хилядолетие преди Новата ера се превръща в едно от най-популярните светилища на Древността в региона. На това място са се стичали поклонници от цялата околност. Жреците, служели тук, се ползвали с изключителен авторитет, тъй като освен като храм, мястото се е използвало и като астрономическа обсерватория и център на познанието. Представлява платовидно скално образувание с дължина 750 м, ширина от 30 до 50 м и височина приблизително 35 м. Изградена е от вулканогено-седиментни скали (вулкански туфи). Името на мястото означава бял камък. В резултат от специфичното изветряне на скалата са образувани живописни форми.
Счита се, че върху нея е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий – бога на тракийското племе беси. В горната част на скалния масив има издълбани два кладенеца и множество каналчета към тях, които са пълни с вода, като това не са единствените следи от древно тракийско светилище. Белинташ е един от многото мегалитни тракийски паметници в Родопите. Зарееш ли поглед към отсрещните родопски била, ще изпиташ желание да полетиш над планината, надиплена като развълнуван океан. Дръзнеш ли да се изкачиш на върха му, по надвесените над пропастта стъпала, ще усетиш смразяващия дъх на вечността. А оставиш ли се да те завладее магията на това докоснато от Боговете място ще се почувстваш като нищожна брънка във Вселената. Белинташ се е изпъчил с цялото си високомерие в небето над Родопа, безразличен към свирепите ветрове и неумолимия ход на вековете, а в нозете му са се спотаили няколко махали – Мостово, Сини връх и Врата. Скалното плато в Източните Родопи е магическо място, което е свързано с много митове. Древна обсерватория, езическо светилище, място, където се пресичат сюжетните линии на десетки истории от различни епохи – за бог Сабазий, за Александър Македонски и Гай Октавиан, за пророчеството на баба Ванга и смъртта на иманяря Киро Караджов, тръгнал да си оправя живота със златото на Родопа планина. Белинташ е един от най-тайнствените и древни мегалитни комплекси в света. Каменното плато е разположено в северната част на Родопите. Според археолозите „сфинксът“, издигащ се на 1200 метра надморско равнище над село Врата, в миналото е бил главното тракийско светилище в тази част на Европа. Окултният комплекс е съперничил по известност на Делфийското прорицалише. Римският автор Светоний съобщава, че в Родопите жреците предрекли бляскавото бъдеще на римския император Октавиан Август. Съществуват убедителни аргументи, че по тези земи е идвал и Александър Велики.Името Белинташ се превежда като бял камък, „камъка на войната“, заради свещената война, водена в миналото за контрол над магическото място. Друг възможен превод от тюркски е „камък на познанието“. В дълбока древност платото е било използвано от тракийските жреци като астрономическа обсерватория за връзка с други измерения и светове. Дължината на скалната площадка е около 300 м. На нея са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе.